Свикнали сме да мислим, че емоциите идват от ума и начина, по който мислим. Съвременната наука, и по-конкретно поливагалната теория, ни показва нещо по-дълбоко: емоциите са силно свързани с тялото.
Нашата нервна система непрекъснато сканира вътрешната и външната среда, за да си отговори на един много важен въпрос: в безопасност ли съм?
Това е несъзнателен процес, който задейства цяла поредица телесни усещания, които след това умът интерпретира като най-различни емоции. Този процес се нарича невроцепция.
Невроцепцията е термин, въведен от Стивън Порджес, учен в Университета на Индиана. Той също така е професор по психиатрия и създателят на известната Поливагална теория.
Порджес описва как нервната ни система автоматично разпознава дали средата, в която сме е безопасна, опасна или животозастрашаваща - без участието на съзнателното мислене.
Порджес казва:
"Нервната ни система постоянно си задава въпроса: безопасно ли е тук?"
И още:
"Преди да помислим, ние усещаме. И това усещане оформя начина, по който мислим."
Това означава, че емоциите не започват като мисъл, а като телесно усещане за безопасност или заплаха.
Защо безопасността е основа на нашите емоции? Когато нервната ни система разпознава знаците, че сме в безопасност това води до редица телесни промени:
забавяне на дишането
регулиране на сърдечната дейност
отпускане на тялото
усещане за спокойствие, свързаност, лекота
Когато от друга страна възприеме заплаха:
тялото се напряга
сърдечният ритъм се ускорява
дишането става бързо и плитко
появяват се тревожност, страх, раздразнение, активация
По думите на Порджес:
"Чувството за безопасност е основата, върху която се изграждат всички други психологически състояния."
Много хора се опитват да променят емоциите си чрез промяна на начина на мислене, което частично помага. Например дисфункционалните вярвания също създават емоционална верига отгоре-надолу/ от ума към тялото.
Порджес казва обаче, че в основата на негативните емоции е това, че тялото се намира в режим на заплаха. В този режим умът постоянно генерира тревожни мисли.
Мислите създават обяснение защо се чувстваме зле, но не са първопричината да се чувстваме зле.
С други думи, не можеш просто да "убедиш" или "накараш" умът ти да е спокоен, ако нервната ти система се намира в режим на заплаха.
Добрата новина е, че можем да повлияем на емоционалното си състояние през тялото.
Ако сте в хронично състояние на заплаха, може да ви бъде трудно да разпознаете знаците, че сте в безопасност и да превключите режима.
В този случай изключително много помага методът на Соматично преживяване, който стъпва именно върху Поливагалната теория.
Аз ползвам инструментите на Соматично преживяване в моята практика на психолог в гр. Петрич и мога да кажа, че методът е изключително ефективен при състояния на хроничен стрес и травма.
Има много малки ежедневни неща, които можем да практикуваме всеки ден, за да помогнем на тялото си да се почувства в безопасност, а на емоциите ни - да се регулират.
Избройте 5 неща около вас, които ви карат да се чувствате в безопасност
Направете 10 бавни вдишвания и издишвания: бавният дъх доказано стимулира нервус вагус
Разходете се сред природата. Ако е възможно дори ходете боси и просто се наслаждавайте на зелените багри във всички техни нюанси
Запишете се за йога: да, йога стимулира вагусния нерв и помага да превключим в режим "безопасност"
Социална свързаност: поговорете с някой за времето и ... не, това не е загуба на време!
Според Поливагалната теория емоциите не започват в ума, а в тялото - в начина, по който нервната ни система възприема света.
Както казва Порджес...
"Чувството на безопасност е от ключово значение за физическото състояние и психичното здраве и благополучие."
Когато разберем това ще спрем да се "борим" с мислите си и вместо това може да започнем да създаваме усещане за безопасност.
Защото именно там започва промяната!
Автор: Екатерина Кьосева
Корица: pexels.com