Когато мислим и разказваме историите си - тялото реагира. Тялото не е безучастен свидетел или бездушен контейнер на нашите преживявания. Тялото е активна част в цялото и съм много щастлива, че с новите телесно-психични подходи, какъвто е Соматичното преживяване, Тялото получи своето място в психотерапевтичната практика.

Какво представлява Соматично преживяване?

Това е новаторски метод, създаден от д-р Питър Левин, насочен към облекчаване на ефектите от остър и хроничен стрес, както и на посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Уникалното при метода е, че не изисква говорене за преживените травматични събития. Смята се, че разказването на травматичните истории отново и отново води до повторно преживяване и ретравмиране.

В Соматичното преживяване говоренето не на първо място. То се случва на малки дози и напълно естествено, когато клиентът е готов за това.

Защо дивите животни не се травмират?

Всъщност Питър Левин създава метода си, наблюдавайки дивите животни в естествените им хабитати. Той си задава следния въпрос: защо тези животни, чийто живот е застрашен по няколко пъти на ден, не развиват посттравматично стресово разстройство?

Той наблюдава начините на активиране и дезактивиране на нервната система на животните, както и начините им за освобождаване на енергията на оцеляването и открива, че реакциите на нервната система при животните и хората са много сходни.

За разлика от дивите животни обаче, ние сме се цивилизовали, иначе казано сме се отдалечили от телата си, а заедно с това и от естествените ни механизми за възстановяване след преживян стрес.

Какво е реакция на оцеляване?

Реакциите на оцеляване са свързани с автономната нервна система и вродените ни ресурси за справяне с трудни и дори опасни ситуации.

Тук е симпатиковата активация, която повечето хора познават като реакцията „бий се или бягай“. Тук също е парасимпатиковата активация, която ни отвежда по два пътя - „релаксирам и храносмилам“, но и „замръзвам“.

Известен цитат на Питър Левин е, че травмата не е в събитието, което ни се е случило, а в това, което остава вътре нас при липсата на емпатичен свидетел.

Това, което „остава“ в тялото са енергиите от незавършените реакции на оцеляване, които създават хронично напрежение, възпаление, симптоми.

Как работи Соматичното преживяване?

В този метод, както можете да се досетите от самото име, се работи директно с преживяването на тялото и с неговата неврофизиология.

Фокусът е върху настоящия момент, както и върху чувствителността, телесната памет и ресурсите на клиента, налични в момента.

Проследяват се „телесните усещания“, което позволява задържаните енергии за оцеляване да бъдат безопасно преживени и освободени, което води до възстановяване и саморегулация на нервната система.

В терапията могат да се появят различни усещания като топлина и студ, треперене на различни части от тялото, разширяване и свиване, отпускане и напрежение.

Бавното, внимателно и постепенно преминаване през задържаната физиологична реакция помага на хората да „предоговорят“ и излекуват травмата, вместо да я възпроизвеждат и преживяват отново.

В обобщение…

Соматичното преживяване е много нежен и ефективен метод, който поставя фокус върху възстановяване на биологичната устойчивост на нервната система и свързване с ресурсите в живота на човека.

Методът ни помага да възстановим връзката си с тялото, с личната си сила, но и със самия живот.  Както казва Питър Левин:

„Травмата е просто факт от живота, но не е нужно да е доживотна присъда.“

За щастие, методът на Соматичното преживяване вече се разгръща в България, благодарение на Български институт по соматично образование – БИСО.

Изключително щастлива съм да бъда част от първото в България професионално обучение в метода Соматично преживяване и от завръщането на Тялото и нервната система в света на терапията!