Едно от най-важните условия на съзнателната любов, които съм чувала някога, гласи: не можем да обикнем истински някой друг, преди да сме обикнали себе си. За голяма част от нас обаче това е урок, който идва след много разочарования и болка. 

Животът сам ще намери начин да ни научи, че в крайна сметка най-важни в нашия собствен живот сме самите ние. Дори само този на пръв поглед семпъл урок е достатъчен, за да осмисли живота ни.

Да обикнем себе си на първо място ще промени представата ни за това какво е любов

Когато се влюбваме често правим една невидима проекция към другия. Той на свой ред също толкова невидимо и несъзнателно улавя и приема тази наша проекция, за да я отрази обратно към нас като огледало.

Ако не приемаме себе си другият ще ни отвърне с неприемане. Ако осъждаме сами себе си другият ще ни отвърне с осъждане. Ако не обичаме себе си ще се измъчваме от усещането, че другият не ни обича.

Колкото и парадоксално да звучи, по този начин другият ни помага да осмислим наново връзката … със себе си. Защото в крайна сметка това е най-важното, тотално и дългосрочно взаимоотношение, което някога ще преживеем.

Взаимоотношението ни със себе си определя какви ще са отношенията ни с другите хора. Те могат да сработят единствено ако сме изградили своята вътрешна стабилност и интегритет.

Отношенията ни могат да бъдат хубави единствено ако целта ни не е да се спасяваме един друг от самите (нелюбящи) себе си, а да се мотивираме към развитие и разгръщане на целия жизнен спектър от възможности и вътрешен потенциал.

Как да разберем, че сме се обикнали достатъчно, че да можем да обикнем и някой друг?

Знаем кои сме (и кои не сме!)

Вместо да смятаме, че сме повече или по-малко от това, което сме – избираме да приемем себе си реалистично. 

Това означава, че познаваме своите силни и слаби страни и нямаме никакъв проблем с това да бъдем точно такива. Когато няма какво да крием си позволяваме редкия лукс да сме истински, да се открием, вместо да се преструваме. 

Когато сме истински имаме възможността да преживеем и истинска интимност, споделеност и любов. Когато сме истински привличаме хора, които вибрират на същата честота като нашата.

Казваме истината такава, каквато е

Голяма част от хората имат проблем с това да заявяват своята истинска същност, позиция, ценности, желания. Това до голяма степен се дължи на страха ни отхвърляне. Да, вашата истина може да стане неудобна за другите. И какво от това?

Когато сме се научили да казваме своята истина – какво мислим, чувстваме, искаме – нещата стават далеч по-лесни. Няма нужда да хабим енергията си, за да разтягаме празни „локуми“ и да „носим вода от десет кладенеца“.

Това ни спестява жизнена енергия. Няма нужда да се крием. Няма нужда да се страхуваме да пуснем хората, за които нашата истинска същност е твърде „неудобна“. Това също така е знак, че вече сме готови да имаме истински отношения с друг човек.

Знаем как и се грижим за себе си

Грижата за себе си е най-важното условие за изграждане на стабилни и зрели взаимоотношения. Често не знаем как да се грижим за себе си – материално и/или емоционално.

Тогава решаваме да прехвърлим тази отговорност върху плещите на любимия човек. Това е в основата на т.н. съзависимост. Заедно сме защото зависим един от друг, а не защото така сме пожелали със сърцето си.

Съзависимостта означава липса на свобода. Все някак трябва да платим тази „дяволита сделка“ и често цената е твърде висока.

Съзависимостта посява семенцето на неудовлетвореността и ерозията във отношенията. Никой друг освен нас не може да носи отговорността за живота и добруването ни.

Когато се научим да се грижим за своето физическо и емоционално оцеляване, за здравето и вътрешния си баланс вече сме готови да започнем осъзнати отношения. 

Отношения, чиято основа е ЛЮБОВТА, а не нуждата.

♥

Автор: Екатерина Кьосева