Колко добре познавате сянката си? Дали и вие сте сред хората, които изрядно се стараят да бъдат „добър човек“? Дали сте сред хората, които категорично делят нещата на добри или лоши, на черни или бели?

Ако е така, добре дошли в света на собствената си сянка, или онова, което избягвате да бъдете. Самата аз бях този човек. Познавам го много добре. Може би не напълно, но в голяма степен. Разпознавам го, когато се появи у мен, а това на езика на себепознанието вече е напредък.

Тази статия цели да покани и вас в неосветените от съзнанието дебри на дълбинната психология. Знаем за себе си много по-малко, отколкото си мислим, и колкото повече разбираме за вътрешния си живот, толкова по-малко знаем за него.

Е, преди да съм ви оплела в сложната плетеница на мисълта ми нека започнем това пътуване с…

Кратко въведение: какво представлява сянката?

„Сянката“ е един от основните и, според мен, един от най-интересните архетипи, описани от основателя на дълбинната психология Карл Юнг.

Независимо дали искаме или не всички ние имаме аспекти от себе си, които не харесваме или се срамуваме от тях и искаме да скрием.

В усилието си да сме „добри“ и социално приемливи ние решаваме, че най-лесният начин да се справим с нежеланите качества е като …

… ги потиснем

… правим се, че ги няма

… отидем в другата крайност

Само и само да си докажем, че не сме „лоши“, а сме „добри“. Нима е учудващо, че тъй лесно попадаме в капана на вътрешното ни разцепване на две?

„Сянката е морален проблем, който предизвиква цялата ни его обусловена идентичност. Никой не може да стане съзнателен за сянката, без да осъзнае значението на моралното усилие.

За да станем съзнателни за нея трябва да разпознаем тъмните аспекти на своята личност като съществуващи и действителни. Това действие е от първостепенно значение за всяко самопознание“

Карл Юнг

Голяма част от нас са израснали с религиозно и морално възпитание. Без да навлизам в детайли в темата ще спомена, че още като деца сме възпитани, че „който прави добри дела отива в рая, а който прави зли дела – в ада“. Нима е учудващо, че искаме да избягаме от пламъците?

Е, това, което се получава на практика е, че в желанието да избягаме от едни „пламъци“ отиваме директно в другите, защото сянката не прощава на никого.

„В никое кътче от нашата вселена не може да съществува дуализъм. Има само една сила, която изпълва всичко, и тази сила е Всемогъщият Бог. Според сведенията на Писанието, има само една сила, която е всемогъща, а не две. Така всяко дуалистично учение, което твърди, че има две равни сили, които се противопоставят една на друга (доброто и злото), е лъжеучение.“

gotquestions.org

Сянката няма да ви позволи да мигнете през нощта и ще похлопа на вратата ви, за да ви подскаже, че е време да станете цял човек вместо половин, защото само целият човек е здрав и пълноценен.

Сянката е в основата на твърде много проблеми в живота ни. Когато отричаме съществуването на една част от нас ние започваме да я преживяваме извън нас – чрез любовните връзки, колегите, работата, семейството.

Чудим се как може хората да са толкова „лоши“, несъобразителни, некоректни, безотговорни, студени… А докато размишляваме по темата сянката ни чука на вратата и ни казва „Време е, виж ме!“.

Осъзнаването на сянката е дълго пътуване, което започне ли веднъж продължава до края на живота. Всички ние сме възпитани да разделяме доброто и злото, а както дуализмът (разделянето) е в основата на болната душа, на болното тяло.

Какво се случва, когато нямаме връзка със собствената ни сянка?

Ако не сме свършили психологическата си работа със собствената ни сянка и не сме я интегрирали в себе си вероятно ще преживяваме някои специфични състояния като:

• Трудности във взаимоотношенията (интимни отношения, приятелски отношения, семейство, отношения с колегите и тн.) Ако имате трудности в отношенията вероятно все още не сте интегрирали докрай сянката си.

• Усещане, че сте отделени и изолирани от другите хора (отчужденост и дистанция)

• Отношенчески модели, които се повтарят отново и отново в живота ни. Например, срещаме един и същ тип любовни партньори, с които отново и отново стигаме до едни и същи проблеми.

• Привличане на хора, които са гневни, ревниви, манипулативни, лъжливи, въпреки че сте наясно, че търсите съвсем друг тип хора около себе си

• Липсва ви енергия и страст за живота

Хората, които проявяват в крайност едно качество носят и другата крайност в себе си, но старателно я потискат.

Например, перфекционистите, които смятат, че всичко трябва да е подредено и чисто. Знаете ли какво се случва на практика? Тези хора привличат другата крайност около себе си, т.е. около тях има разхвърляни и хаотични хора, които никак не ценят реда и чистотата.

Защо? Просто е. Съзнанието не може да съществува на половинки. То иска да се върне към своята цялост и прави това привнасяйки другата крайност чрез хората около нас и външния свят.

Как да разпознаем сянката си?

Може да хванем сянката си като наблюдаваме хората и ситуациите около нас, но като наблюдаваме собствените си мисли. Има сенчести мисли, чрез които можем да опознаем и демистифицираме сянката си. Например, сянката ни се спотаява във всички крайности като…

… крайни мисли („Аз съм по-добър/по-лош от…“)

… крайни изказвания („Аз никога/винаги… не правя…)

… крайни действия (например, когато провокирани от неприятна дума/ситуация решаваме да прекратим отношения/работа и т.н.)

Какво ще се случи, когато интегрираме сянката си?

Ще имаме по-осъзнати взаимоотношения

Сянката ни провокира отново и отново да избираме партньори, които ще рефлектират към нас всичко, което отричаме за себе си. Неслучайно, когато имаме проблемни взаимоотношения, това е следата, по която да се свържем с нея. 

Колкото повече приемаме сенчестата част от себе си, толкова по-малко ще я преживяваме чрез външния свят. Вече отношенията ни няма да са бойно поле, а ще отразяват по-голямата хармония у нaс, или нашата нова вътрешна цялост. 

Ще станем по-креативни

Нашата сянка има положителни страни, за които повечето хора не подозират. В нея са скрити творчеството, креативността, ентусиазма, жаждата за творене и създаване. Потискайки сянката, ние потискаме своята креативност и се чувстваме сякаш в „задънена улица“. Приемайки всички цветове в себе си, ние разполагаме с богата палитра за творене и изразяване.

Ще се изпълним с енергия

Когато потискаме една част от себе си голяма част от жизнената ни енергия отива, за да пази нежеланото съдържание в подземието на несъзнаваното ни. Когато вече нищо не потискаме или потискам по-малко от преди – голяма част от нашата енергия се връща към нас, за да я използваме за творчество, радост и ЖИВОТ!

Очаквайте продължение на темата с различни техники за свързване и приемане на сянката!

Автор: Екатерина Кьосева,