Промяната - път към неизвестното и благословия

Много често не виждаме малките знаци, не чуваме вътрешния си глас, който ни нашепва, че нещо трябва да се промени и ситуацията, в която сме вече не е удовлетворяваща за нас. 

Не „виждаме”, че нещо около нас вече се е променило и чакаме, защото промяната ни плаши с нейната плашеща неизвестност.

„Всички големи промени започват от това, че вече нещо се е променило.”  

Всички ние малко или много се плашим от промените. Казваме, че искаме да се променим, но често се променяме наполовина, т.е. да, но не съвсем. Скоро всичко тръгва по старому. Нещо като с диетите. От утре съм на диета. А дали?

Очевидно е, че предпочитаме рутината и стабилността, защото така ни е удобно. Много често дискомфортната ситуация ни е по-удобна от очакването за щастие в бъдеще време.

Как повечето хора възприемат промяната?

• Като заплаха за сигурността

• Нещо вече не е такова, каквото е било

• Всичко се разпада и после край/няма нищо

• Сблъсък с непознатото (и сега какво следва?)

• Раздяла със старото (независимо дали навик или нещо ценно за нас)

• Отключване на наша дълбоко заключена несигурност

Да, промяната разлюлява нашата представа за нещата такива, каквито са и ни предизвиква да преразгледаме представите си, вярванията си и мисловните ни схеми, които влизат в категория „удобство“.

Страх или ентусиазъм?

Мислите за бъдещето по един естествен начин активират всички възможни и невъзможни тревожности и страхове у нас. Точно както мислите за миналото активират цялото възможно /самосъжаление, вина, срам и прочие. Какво можем да направим в миналото? Нека си признаем – нищо. А за бъдещето?

Е, можем да се изпълним със страхове и опасения. Тогава със сигурност ще блокираме цялата си енергия на пътя, а великата промяна в живота ни /която често бленуваме и сънуваме/ ще остане само желание. Едно от многото, които никога не намират своя излаз.

„Трябва да научите нов начин да мислите, преди да овладеете нов начин да бъдете.“ Мариан Уилямсън

Страховете ни предпазват от опасности, но най-често – от това да поемаме рискове. Когато страхът се свърже с мисълта за промяна, обикновено изскачат мисли като тези, че няма да успеем, че няма да се справим.

Така твърде силно се концентрираме върху това, което не е „достатъчно”, например „не съм достатъчно силен/устойчив, способен/уверен или върху това, че ще бъдат порицани ако се провалят от семейството, приятелите, обществото. Ами ако се провалим? Ах, тази мисъл…

Механика на УМА и ЕМОЦИИТЕ по време на промяна

По пътя към промяната вибрациите на нашите мисли играят огромна роля. Всяка мисъл съдържа заряд, който създава положителна или отрицателна действителност, не само за нас, но и за света, в който живеем.

„Когато излезете от буря, няма да бъдете същия човек, който е влязъл в нея. Ето за това е бурята.“ 

Харуки Мураками  

Например, всеки път, когато някой се събужда и започва да работи за повишаване на собствената си вибрация ала емоционална интелигенстност, действителността около него също се трансформира в положителна, именно заради мислите.

„Интелигентността е способността да се адаптирате към промяната.“

 Стивън Хокинг

С тази цел ви предлагам да помислите върху следните твърдения и да прецените дали нещо в собствената ви механика на ума ви пречи да приемете промяната в живота си.

• Това, което Е, това, което наблюдавам и това, което възприемам са три наистина различни неща.

• Действителността е статична, нашите преживявания за нея се променят.

• Нашият опит и вярвания определят мислите ни, а оттам и емоциите ни.

• Вътрешният диалог създава външната ни реалност.

• Когато започнем да навигираме мислите си всъщност ние избираме емоциите си.

• Когато разпознаваме емоциите си започваме да ги управляваме (емоционална интелигентност).

• Когато назоваваме/изразяваме емоциите те вече нямат власт над нас.

Не можем да спрем промяната, но можем да изберем как да реагираме, когато тя се появи в живота ни, нали?

Е, първо разпознайте, че сте в процес на промяна

Това е противодействие на т.н. „заравяне на главата в пясъка” и изчакване „нещата да се оправят и подредят от само себе си”. Отричането не прави така, че проблемът да изчезне. Затова осъзнайте, че преминавате през промяна - нещо като моментно да ходите по  плаващи пясъци - и бъдете добри със себе си.

Изправете се пред страха от промяна

Приемете, че е напълно в реда на нещата да нямате голямо желание да се променяте. С всички ни е така! Всяка промяна е свързана със стрес и несигурност, така че научете нови начини да релаксирате. Разходки на открито, йога, слушане на хубава музика. Изберете любимо занимание и си кажете, че всичко ще бъде наред. 

Свържете се с близките си

Едно от нещата, които наистина помагат да се справим по-лесно с промените в живота ни е да се свържем с близките си хора и да споделим притесненията си с тях. Не е нужно да се опитваме да изглеждаме „перфектни” в очите на приятелите си. Споделянето и откритостта са лепилото, което поддържа добрите отношения.

Обърнете се към психолог

Понякога разговорът с приятелки просто не е достатъчен. Това е моментът, в който повечето хора се обръщат към психолог. Как това ще ви помогне? С подкрепата на психолога ще се ориентирате по-бързо в настоящата си житейска ситуация, както и в своите нужди, желания и вътрешни посоки. Периодът на несигурност и тревожност ще се скъси значителност. 

Научете се да релаксирате

Да, процесът на промяната е свързана със стрес. Дори и да става дума за преместване на по-добра позиция, преместване в по-красив дом или взимане на домашен любимец. Вместо да бягаме от стреса е добре да намерим „нашият начин“, който ни помага да се освободим от него.

Може да посещавате йога класове и по-скоро ин йога, йога нидра или медитации. Опитайте да правите нещо отпускащо за себе си всеки ден и създайте пространство, в което да благодарите, че животът ви се променя. 

Точно както водата в реката винаги тече нанякъде. 

Точно както самия живот!