Всичко в света започва с ПРОЕКЦИЯ. Идеите, фантазиите, креативността и дори емпатията се зараждат първо в ума като наши собствени субективни творения. Проекцията ни помага да визуализираме нещата и да си представяме какво мисли или чувства Другият. Какво би могло да стане в бъдеще или какво би могло да означава това или онова.

Проблемът идва, когато приемаме тази създадена от нашия ум реалност за чиста истина. Проблемът наистина идва, когато прехвърлим отговорността за собствените си емоции, мисли, реакции и недоволство върху другите, отказвайки се от собствената сила и превръщайки се в жертва на нечии други обстоятелства. 

„Ако осъзнаеш, че животът ти е 100% твоя отговорност, вече няма смисъл да бъдеш сърдит на когото и да е.“

Садгуру

Ако бъдем напълно откровени пред себе си трябва да признаем, че всеки го прави. Ти го правиш. Аз също го правя. Абсолютно всеки се заиграва в играта на проектиране на вътрешните фантазни реалности навън.

Проекциите също така са защитен механизъм пред истините за нас, които не сме готови или не искаме да чуем. Те са нашият естествен опит да запълним пукнатините в нашата самооценка. Чрез проекциите изхвърляме навън онези наши качества, които ни карат да се чувстваме малко или много неадекватни или недостатъчни. 

Прокецията е причината да поставяме някого на пиедестал, което е т.н. позитивна проекция. Но най-често правим негативни проекции, защото ни е много трудно да „съдържаме” в себе си знанието, е не сме идеални.

Можем ли да поемем отговорност за емоциите и постъпките си? Вместо да отричаме проекцията като феномен или метафорчно като „слона в собствената ни стая“, по-добре е да опитаме да разберем какво точно се случва.

Да поемем едно пътуване към себе си в изследване на субективния ни свят вероятно ще доведе до обуздаване на всички онези ВЪТРЕШНИ САБОТЬОРИ, които ни спъват в живота. И постепенно ще навлезем в състоянието на истинска свобода и пространството, в което да изградим нашия автентичен Аз.

Защо механизма на проекция се случва?

Какво се случва, когато имаме цял букет от неприятни, смущаващи и разтройващи емоции, с които несъзнателно отказваме да се справим? Според небезизвестния Фройд тези емоции се проектират навън към външния свят и другите хора и така другите, а не ние, стават носители на на нашите собствени недостатъци (забележете! – според нашето субективно мнение за нас!). За добро (или зло) тази емоционална „размяна” прави по-поносимо живеенето с нас самите, защото ВСЕКИ ДРУГ Е ОТГОВОРЕН ЗА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ – НО НЕ И НИЕ!

В резултат на тази екстернализация (или изнасяне на вътрешни характеристики навън)  на емоциите ни и „виждането” им у другите, ние страдаме /чрез другия/ и често създаваме свой фалшив образ на ЖЕРТВА или ДОБЪР (винаги прав за всичко) ЧОВЕК, докато реалността всъщност е относително различна.

Проекцията не само ни пречи да се свържем истински с другите хора, но най-драматичното е, че отказваме да се свържем с нас самите. Отказваме да се приемем и да се обикнем такива, каквито сме. Отказваме да се видим като хора с добродетели и недостатъци и се люшкаме между обезценяването и поставянето на пиедестал. В действителност и двете крайности са фалшиви Аз-образи, в които приемане на себе си.

Кои са най-често срещаните проекции?

„Другите не ме харесват“

Когато мислим, че „знаем“ какво мисли другият за нас, това означава, че сме започнали да проектираме. Това „знаене“ на езика на проекцията означава, че самите ние не харесваме и одобряваме части от себе си, но не ни харесва да се изправим пред тази истина и да извървим пътя на приемането на същите тези части.

Несъзнаваното ни естествено е по-хитро от нас. Неговата единствена цел е да ни провокира да се съберем и да станем цели и не спира да ни изненадва с рефлексии, които се връщат обратно при нас като бумеранг.

Когато „хванем“ ума си да смята, че „знае“ какво си мисли другият чвек за нас – нека отидем и да проверим като го попитаме директно. Има голяма вероятност да останем изненадани. Вероятно нашите представи не са съвсем реални. Това оспорване на предположението ще ни освободи от проекцията, защото ще си докажем, че тя е плод на собственото ни „проекто-творчество“.

В други случаи, ние „от пръв поглед” започваме да мразим/не-харесваме някого без видима причина. Другият в случая е нашето собствено огледало, в което виждаме отразени отхвърлените части на личността ни.

„Другият е виновен“

Когато смятаме, че другият е отговорен за нашите емоции и реакции, ние всъщност се отказваме да поемем своята лична отговорност за тях. Особено вярно е това, когато определено събитие или човек се е превърнал в катализатор на силни емоции у нас като гняв, агресия, завист, ревност, вина.

Често отрицателните емоции упорито се отричат като „наши“ и се възпримет дато привнесени отвън. Така те се приписват на някой друг в обкръжението. Сякаш ние просто сме се „заразили“ от неговата емоция. Но дали е така?

Следете собствените си емоционални реакции, които се активират в комуникацията ви с другите. Те са посланието на вашия Аз да приемете своите емоционални цветове и да се обикнете такива, каквито сте!

Идва една точка в живота ни, в която трябва да поемем отговорността за нашето собствено емоционално благосъстояние и да спрем да отдаваме силата си на някой друг да го контролира. 

Шантел Рене

Критика

Отново проекции! Колко често самите ние изричаме подобен тип „забележки”, адресирани за някой друг? Или получаваме такива? Много е важно да държим в съзнанието си, че зад тези изречени или понякога неизречени думи стои апелът на всеки от нас да види собственото си неприемане към себе си, което с времето е създало болезнена рана и да я излекува!

Тревожност

Често тревожността и напрежението, които изпитваме докато сме сред други хора е отражение на начина, по който самите ние възприемаме себе си. Когато не изпитваме сигурност вътре в себе си или имаме ниска самооценка е много вероятно да „видим”, че проблемът е свързан с ДРУГИТЕ, а не с нас самите. Това е много характерно за тези от нас, страдащи от социална тревожност.

„Това е ужасно!

Всички коментари от този тип говорят за сигурна проекция. Когато реагираме по този непоколебим начин ние придаваме прекалена „лична стойност” на въпросното НЕЩО, което някой друг може въобще да не забележи. Например, ако да не можем да гледаме сексуална сцена по телевизията или се смущаваме от списание/статия на подобна тематика и с погнуса отвръщаме поглед – това най-вероятно е отражение на нашия дълбоко скрит срам и/или несигурност по отношение на собствената ни сексуалност. 

Да бъдеш на пътя на осъзнатостта означава да връщаш в себе си тези откъснати от теб парченца самоличност. Да превърнеш неосъзнатия процес на проекция в осъзнат. Да поемеш отговорност за своя живот. Това ще ви помогне да бъдете по-малко реактивни, по-спокойни в ежедневието си и по-успешни.

Когато осъзнаеш същността на проекциите и капаните, които те залагат във взаимоотношенията, ще започнеш да виждаш реалността далеч по-обективно, както и ще различаваш кое от посланията за другите или от другите е вярно и кое е проекция.

Ще виждаш СЛОНА В СТАЯТА, КОЙТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТ. И това ще  покаже на другите, че държите на честната, искрена и директна комуникация, което ще превърне взаимоотношенията ви в много по-автентични и удовлетворяващи. 

Да разбереш, че ти си отговорен за начина, по който се чувстваш и нищо в твоята среда няма силата да открадне парче от твоето щастие, освен ако не му дадеш правото да го направи. Да си върнеш отговорността означава да си върнеш вътрешната сила и да действаш от тази позиция, а не от позицията на жертва.