Докосването притежава неоспорима сила, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота, спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме – “да бъдем докосвани”, както и „да докосваме”.
Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване.
„Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни.“
Leo Buscaglia
Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи.
Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.
Самият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди.
Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост в света.
Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност.
Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота.
„Докосването има своя собствена памет.“Джон Кийтс
Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук за Теб.”
Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме.
Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.
Научно доказано е, че колкото по-малко един човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак.
Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич.
„Понякога да достигнеш и да вземеш ръката на друг човек е началото на едно пътуване“
Вера Назарян
Изследвания върху детското развитие показват, че пълното отсъствие на докосване или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в самия жест на докосване.
Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.
Елате на нашия 4-дневен ритрийт на морето и научете как да давате и получавате лечебно докосване!
Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание.
Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.
Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза.
Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се рухват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са напълно разклатени.
Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност. Какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално „държан“ от друго човешко същество?
Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост, предизвиква енергиен обмен и активизира сърдечната ни чакра.
Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.
Някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатията и състраданието ни към другите.
Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвикват освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек.
„Усещам лечебните ръце на Бог, които докосват сърцето ми и лекуват душата ми.“
Харли Кинг
Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата цел.
За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много объркване по отношение на невербалната комуникация.
Защото често напълно човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек. Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи.
Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.
Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения. Най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.
Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди. Не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.
Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване.
Автор: Екатерина Кьосева