Архетипните образи имат силно влияние върху взаимоотношенията ни. Те ни помагат да навлезем все по-дълбоко в тъмните води на несъзнаваното си като ни задвижват отвътре чрез визуалните кодове – матрици, изградени от определени качества, усещания, вярвания. 

Може би познавате архетипните образи на Майката, Белобрадия старец, Героя, Сянката, Анимата и Анимусът. Имаме усещане за тях, познаваме ги – дори без да ги свързваме с конкретен обект. Те са там – в несъзнаваното ни – като части от нашия собствен вътрешен пъзел, който очаква да бъде разгадан.

Архетипи, проекции, взаимоотношения

Според Карл Юнг и неговите последователи, във всеки мъж съществува една вътрешна жена – анима, и във всяка жена – един вътрешен мъж или анимус. 

Те се проявяват като архетипни образи в приказките, народните вярвания, изкуството, вицовете, както и в съвременните средства за предаване на истории – филми, сериали, реклами и др.

Анимата и анимусът представляват важни части от нашата собствена сянка или от онази част от психиката ни, която е затъмнената от съзнанието. Защо трябва да познаваме тази част от сянката си?

Най-малкото, защото тя се материализира непрекъснато чрез партньорите ни, показвайки ни какво сме отхвърлили от себе си, какво сме скрили, какво отричаме в опитите си да станем своя собствен „съвършен аз“. 

Естествено, архетипите са пред-говорни. Те не използват езика като средство за общуване с нас, а образите и метафорите. Те имат своите начини да стигнат до нас – чрез сънищата, спонтанни визуализации, както и чрез това, което виждаме в хората около нас (проекциите).

Как ще познаем, че сме настъпили архетипа си по обувката? Най-вече по емоционалния заряд, който ще избухне в нас. Сякаш от нищото. Когато ни е трудно да приемем определена черта, навик, недостатък или „достатък“ в характера на партньора ни, най-вероятно сме на прага да се свържем с нещо НАШЕ.

Понякога проекциите се появяват, когато срещаме едни и същи архетипови партньори. Те ни показват (често през болката) уроци за това какво сме отрекли в самите себе си. Какво трябва да интегрираме, за да станем не закърпени парцалени кукли, а цялости?

Как се проявява негативната анима в мъжа?

Вещицата

Анимата представлява персонификация на всички женски образи в мъжката психика. Тя започва да се развива чрез идентификацията на мъжа с неговата  майката. А по-късно се надгражда с културни образи, както и с образи от колективното несъзнавано.

Ако мъжът оценява, че неговата майка е имала негативно влияние върху развитието му, той ще отритне женското в себе си. Това ще създаде основа за нейната негативна проява в живота му.

Когато анимата е отречена и скрита под килима на мъжката душа, тя ще се проявява в неговия живот и връзки само с отрицателните си характеристики. Например, променливи настроения, объркани чувства, раздразнителност, капризи, вътрешна несигурност, пасивност, хапливи забележки, клюки и т.н.

Негативната анима се появява в приказките, филмите, както и във фантазиите на мъжа. Тя е тъмната и тайнствена жена – вещица, прелъстителка или жрица, която владее тайнствени ритуали и има връзка с отвъдното. Тя е „femme fatale“ или жената, която приласкава с красотата си, само за да изтръгне мъжката душа и да я захвърли.

Вълшебницата

Негативната анима, според Юнг, е в основата на често срещания феномен – влюбването от пръв поглед, както във всички еротични фантазии на мъжете. Тя намира своето проявление в порнографските филми и перверзиите, чийто брой и разнообразие непрекъснато се увеличават. Защо това е така?

Сякаш мъжете отчаяно търсят начин да се свържат с охвърлената си женска част чрез несъзнаваните механизми на проекцията, или в случая – фантазията. 

И докато образът на вещицата е едната крайност, вълшебницата тук е в другата. Вещицата заплашва мъжа със своята разрушителна сила, докато вълшебницата го пленява с илюзията, че ще излекува цялата му вътрешна празнота. 

Вълшебницата е още спасителка, покровителка, добрата магьосница, която въплъщава илюзията за избавянето на мъжа (от собственото му израстване). Или с други думи, я е идеалната майка, манифестираща се в образите на Мона Лиза, Дева Мария, Изида, Беатриче. Тя е изтъкана от съвършенство, светлина, любов, но най-вече – от фантазии.

Тези архетипни образи – вещицата, безсрамната жена, светицата, са просто крайните  проявления на женското начало у мъжа. Те го карат да „изнася“ части от себе си навън, приписвайки ги на партньорките си. 

Това създава фантазни отношения и на свой ред го спира да види жената до себе си такава, каквато е, както и да изгради дълбоки и трайни отношения с нея.

„Присъствието на анимата кара мъжът да се влюби внезапно, когато вижда една жена за първи път и веднага разбира, че това е „тя“. В тази ситуация той има чувството, че я е познавал интимно цял живот, увлича се по нея толкова безнадеждно, че за околните това изглежда като абсолютна лудост.

Жени, които са от типа „магьосници“ особено привличат проекциите на анимата, защото мъжете могат да припишат почти всичко на едно същество, което е толкова очарователно неясно, че позволява изплитане на фантазии около него.“

Карл Юнг, „Човекът и неговите символи“

Жрицата

Анимата в мъжа може да бъде и позитивно проявление на женското, когато е приета, интегрирана, приласкана. Това означава, че няма неприемане на майката, няма вътрешен конфликт с женското начало. 

Тогава анимата дарява мъжа с качества като способност за любов, интуиция, творчество, усещане за красивото, връзка с природата, контакт с несъзнаваното.

Когато анимата у мъжа е позитивна той притежава дълбока чувственост и умее да се доверява на потока на живота. Позитивната анима е в основата на мъжките ценности. Тя е в способността му да се свързва с дълбоките води на душата си, ставайки все по-цялостна личност.

Позитивната анима е мъдрата жрица, която показва на мъжа мистериите на самото съществуване. Тя е медиатор между мъжката душа и свръхествественото. Не случайно много шамани и мистици използват символите на женското, за да навлязат в мистерията на несъзнаваното или да придобият свръхестествени сили. 

Анимата у мъжа има много лица. Тя е вещицата, която иска да омагьоса мъжа. Тя е русалката, която го прелъстява да слезе от неговия кораб само, за да го удави. Тя е лекото момиче, което го кани с голото си и отворено за проекции присъствие.

Тя е вълшебницата, в която се влюбва от пръв поглед и губи ума си. Но тя е и жрицата, която изцелява раните му и превързва сърцето ми. Тя му показва пътя към сърцето на Жената във (и до) него, както и пътя към чувстването на самия Живот.

♥

Автор: Екатерина Кьосева