В тази статия продължавам темата за 4-те архетипа на зрялата мъжественост, създадена от психолога Робърт Мур. Според нея има 4 основни архетипа в мъжката психика. Това са: Любовникът, Кралят, Магьосникът и Войнът.

Архетипите могат да се възприемат са като роли, маски или „костюми“ на личността, които ни служат да разкрием и демонстрираме многоликия си потенциал, но и да се адаптираме по-добре към околния свят.

Проблем възниква само тогава, когато се идентифицираме твърде много с един единствен арехтип. Например, ролята „Майка“ при жените. Аз съм майка и това е единствената роля, през която „играя“ спектакъла на живота си.

Правейки това вкопчване в един архетип, ние загърбваме цялото останало многообразие на „бидене“ в света, което може да прояви нашата личност.

По същия начин, много мъже се идентифицират твърде много с ролята на „Войнът“, „Успешния бизнесмен“, „Бунтарят“, „Момчето“ и т.н.

Получава се това, че вкопчвайки се в една роля ние не само не сме щастливи, а сме и изчерпани. Водещият архетип вместо да обогатява започва да ограбва личността ни.

Теорията за 4-те архетипа на мъжествеността на Робърт Мур

Робър Мур използва юнгианските архетипи (Селф, Сянка, Персона, Анима, Анимус), за да създаде своя рамка, която обяснява развитието на зрялата и интегрирана мъжественост.

Според Мур, проблемите, които наблюдаваме у мъжете като прояви на насилие, отчужденост и липса на смисъл, са резултат от това, че модерният мъж неадекватно вписва в идентичността си първичните, маскулинни архетипи.

В т.н. „маскулинна психология“ можем да видим 4 основни архетипа: Кралят, Войнът, Магьосникът и Любовникът. За да може един мъж да развие една зряла мъжка сила и енергетика, той трябва да бъде в контакт с всеки един от тези архетипи.

Според Мур, всеки мъжки архетип съществува в 3 части: пълна, зряла висока експресия на архетипа (дарба), както и 2 незрели дисфункционални части (сенки). По този начин той разделя маскулинната психология на две части – Психология на мъжа и Психология на момчето (“Man Psychology”; “Boy Psychology.”)

В 4 последователни статии ще разгледаме всеки отделен архетип, както и неговите сенчести или незрели страни. Започваме това пътешествие в мъжката психика с архетипа на…

Кралят

Архетипът на Краля, или Кралицата при жените (The King or The Queen), представя един величествен образ на мъж, седнал на трона на собствената си психика.

Според Робърт Мур, ако има нещо, което не достига на света днес, това е царствената и величествена енергия на Краля. Всички ние жадуваме за завръщането на Краля и за неговата благословия.

Кралят е принципът на авторитета, ценностите, визията за бъдещето и овластяването на психиката. Самото присъствие на тази енергия в енергетиката ни одобрява, овластява, защитава, подхранва и се грижи за всеки, който има нужда от протекция.

Уравновесен, интуитивен и спокоен, Кралят въдворява ред, справедливост и благоденствие в царството, наречено Психика. Той има ясна визия и дарява мъжа с РЕШИТЕЛНОСТ.

Когато егото на мъжа бива доминирано от архетипа на Краля той проявява сянката на Тиранина (Tyrant) или Слабака (Weakling).

Кралят в сянка: Тиранинът

Докато Кралят внушава респект, Тиранинът го изисква. Той е напълно потопен в енергията на Силата и опитва  с всички средства да контролира света около себе си.

В сърцето на това желание стои дълбока несигурност в себе си и липсата на вътрешен център. Тиранинът сплашва, манипулира, доминира другите. Той е перфекционист и изисква от тях да дават всичко от себе си до пълно изтощение.

Докато Кралят овластява другите, Тиранинът овластява себе си, лишавайки хората в царството си от лична сила, права и самооценка.

Мъжът, който е абсорбиран от сянката на Тиранина рядко постига това, което иска. Той не може да се отпусне и да бъде щастлив, защото е твърде зает да демонстрира силата си и да направлява живота на другите.

Безспорно, Тиранинът е нарцистичен. Той мисли, че е бог съвсем забравил, че той, както и всички останали, е само проводник на божията воля.

Кралят в сянка: Слабакът

В другата крайност е сянката на Слабака. Пасивен, зависим и нерешителен, мъжът, който е идентифицирал егото си със Слабака, проектира кралската сила върху другите, отказвайки да поеме отговорност за живота си.

Той непрекъснато обвинява обстоятелствата за собственото си нещастие и с охота облича с „ризницата“ на „жертвата“. Слабакът е онзи глас във всеки от нас, който непрекъснато се оплаква от нещо и ни обезценява.

В заключение...

За да излезем от сенчестите страни на архетипа на Краля, трябва най-напред да приемем, че ги носим в себе си. Да се помирим с тях. Да осъзнаем, че пътят е свързан с това да развеем „бялото знаме“ на мира както с Тиранина, така и със Слабака.

Зрелият Крал наблюдава света от величието на ттронната зала в собствената ни психика. Той излъчва подхранващо и жизнеутвърждаващо присъствие. Той е ментор, който насърчава и дава наставления за успех.

Той е бащата, или майката при жените, който прави лични саможертви за благополучоето на собственото царство, или семейство. Кралят уважава другите, уважавайки Животът като цяло.

В психиката на мъжа, Кралят дава баланс и вътрешен център, решителност и воля. Кралят знае, че не е разположен в красотата на тронната си зала за свое лично удоволствие.

Силата му е дадена, за да се грижи за Царството си – както в собствената психика, така и в реалността, защото царството на мъжа е семейството, племето, обществото. И Кралят не се страхува да поеме отговорност за благоденствието на всички тях.

Автор: Екатерина Кьосева